Живял някога един мъдрец. Хората го почитали заради мъдростта му и добрите съвети, които им давал.

Една зимна вечер той седял замислен край огнището си. Някой почукал. В стаята влязло малко дете. То помолило за няколко горящи въглена, за да запали огъня у дома си. Детето не носело съд и старецът се почудил как ще отнесе въглените. Но детето се навело, загребало малко пепел в шепата си и върху пепелта сложило няколко искрящи въглена. Благодарило и си отишло.

Мъдрецът се замислил над случилото се. И от малкото дете той научил нещо.

Човек се учи докато е жив.