Когато гласните звукове са под ударение, те се чуват ясно и при писане не се колебаем и не грешим. Например:

Но когато гласните не са под ударение, те се чуват по-неясно и тогава се колебаем коя гласна да запишем – А или Ъ, О или У, Е или И. Например:

За да сме сигурни, трябва да направим проверка. Начините за проверка са няколко.

1. Търсим дума, в която гласната е под ударение и се чува ясно. Например:

2. За да проверим дали да напишем А или Ъ в последната сричка, променяме думата в множествено число.

Ако гласната съществува и във формата за множествено число, пишем А:

Ако проверяваната гласна изпада (няма я във формата за множествено число), тогава в единствено число пишем Ъ:

3. Има една група думи, които са изключение от правилото за изпадане на Ъ. Те са съществителни имена от мъжки род, които завършват с –ЪК:

пламък, ремък, камък, блясък, пясък, замък, недостатък, восък, кремък, крясък, трясък, списък, мозък, подарък и др.

4. В българския език съществуват думи, които няма как да проверим и техният правопис трябва да се запомни, защото често се употребяват. Ето някои от тях:

домат, комин, ламарина, малина, къпина, мартеница, череша, квадрат, усмивка, кавал, витрина, чувал, кутия