ЦАР СИМЕОН I
Българският цар Симеон I, синът на Борис I, наследил престола през 893 година. Като дете и юноша той се отличавал с любознателност, трудолюбие и упорит характер.
Завършил Магнаурската школа – най-известното висше училище в Европа по онова време. По време на учението си в школата Симеон направил на всички впечатление с дълбокия си ум, ораторските си способности, с умението си да води спор и да го спечелва.
Като просветен владетел, надарен с непреклонна воля и родолюбие, Симеон I утвърдил България като една от най-могъщите държави по онова време.
Чрез многобройни войни с Византия царят завоювал целия Балкански полуостров.
В промеждутъците между войните Симеон I събирал около себе си най-учените и най-талантливите мъже от царството си, сплотявал ги и им осигурявал условия за труд. Създал прочутата Преславска книжовна школа.
Епохата, през която управлявал цар Симеон I, се нарича Златен век на българската книжнина.
По времето на цар Симеон I са живели Черноризец храбър, Йоан Екзарх, епископ Константин и много други книжовни и просветни дейци.
Българската държава била силна и могъща, защото цар Симеон I и българските аристократи са полагали големи усилия за развитието на образованието, културата и духовността. Тяхната цел била да запазят всичко ценно от миналото и да го предадат на следващите поколения.
