Ран Босилек

Я кажи ми, облаче ле бяло,

отде идеш, де си ми летяло?

Не видя ли таткови ми двори,

и не чу ли майка да говори:

„Що ли прави мойто чедо мило,

с чужди хора чужди хляб делило?“

Ти кажи ѝ, облаче ле бяло,

жив и здрав че тук си ме видяло.

И носи ѝ от мен много здраве!

Много мина – мъничко остана –

наближава в село да се върна,

да се върна – майка да прегърна.