Един старец имал само един син. Той много остарял и вече не можел да работи. Синът му казал: „Само хляб ми ядеш. Хайде върви да лежиш в кошарата отвън.“ Старецът отишъл и легнал в кошарата. Синът му донесъл сух хляб и му го подхвърлил на земята. Старецът се разплакал от мъка и обида. Видял го внукът му, взел теслата и започнал да дълбае едно повалено дърво. Баща му го попитал какво прави. „Правя ти корито. Когато остарееш, да има в какво да те храня.“ – отвърнал внукът. Бащата се замислил. Отишъл, извинил се на стареца и го прибрал вкъщи.