ЧОВЕКЪТ И ЗМИЯТА
Един човек имал хубаво лозе. Там стояла купчина камъни, в които се заселила змия. Веднъж човекът видял змията и решил да ѝ направи добро. Оставил до камъните една паничка с мляко. Змията излязла, изпила млякото и оставила една златна пара в паничката. Човекът взел златната пара и се прибрал вкъщи. Всяка сутрин той започнал да оставя мляко в паничката за храна на змията и вземал по една златна пара за това. Така минали години.
Един ден лозарят повикал сина си и му разказал историята със змията. Започнал синът му да носи мляко и да взима по златна пара за това. Веднъж синът си помислил: „Под тези камъни сигурно има много пари. Ще убия змията, вместо да я храня, ще взема всичките пари и ще стана изведнъж богат“. Така той причакал змията и докато тя пиела млякото си, замахнал с тоягата си да я убие, но успял само да откъсне опашката ѝ. Змията инстинктивно ухапала сина на лозаря. Той едва се прибрал в къщи, разказал всичко на баща си и издъхнал.
Минало много време.
Един ден лозарят срещнал змията и я помолил: „Хайде пак да станем приятели като едно време“. А змията отвърнала: „Не може да станем приятели, защото дакато ти гледаш гроба на сина си, а аз гледам откъснатата си опашка, не може да се поднови старото ни приятелство.”
Човек каквото и да прави, трябва да мисли за последствията.
