Трифон Зарезан се празнува на 14 февруари. Той води началото си от Дионисиевите празници още по времето на траките. Това е денят на лозарите, кръчмарите и градинарите, на които светецът е покровител. Най-важната част от празника е ритуалното рязане на лозята. В традиционната култура това е изключително мъжка дейност. На жените не се позволява дори да отидат до лозята на този ден. Те само приготвят храната за празника. Обичаите повеляват да се омеси хляб, да се свари кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. След като се свари, кокошката се препича на саджак. Освен това на лозето се носи и бъклица с червено вино или ракия, украсена с чимшир, здравец, бръшлян, вързана с червен конец. Косерът, с който ще се зарязва, предврително се почиства и се наточва добре. В нова вълнена торба се слагат питата, кокошката и бъклицата с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето.

Всеки мъж отива в своето лозе и започва да зарязва лозите. Прекръства се, полива вино около корена, зарязва с косера и пак полива, като благославя. На места ръсят със светена вода от трифонденския водосвет или плисват виното от бъклицата в средата на лозето „за берекет, така да тече виното“. Една от лозовите пръчки се свива на венец, който се поставя на калпака, около кръста или през рамо. От лозови пръчки се приготвя и „короната“ на лозарския цар.

След зарязването накичените с лозови пръчки мъже се събират на обща трапеза, обикновено край пъдарската колиба. На земята върху дълги пешкири се нареждат питите, кокошките и другата донесена храна, както и бъклиците с вино. Голяма китка от босилек, в която са втъкнати три лозови пръчки, се слага в средата. В някои райони се избира „цар на лозята“. Най-старият и уважаван лозар взима китката и казва: „Който е честит, нека поеме китката и бъде цар!“ Всеки има право да вземе китката, но обикновено младите отстъпват на някой възрастен и опитен лозар и особено на такъв, който вече е „царувал“ и през неговото „царуване“ е имало не градушки или суша, а плодородие. Щом той поеме китката, останалите му честитят „царството“ и угощението започва. „Царят“ е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар, качват го на каруца или пък лозарите го носят на ръце и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“. Царят отговаря на благословията с „Амин!“. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне гости и хората от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек. Обиколката на селото от лозарите завършва в къщата на царя, където се извива голямо хоро. В селското празненство вземат вече участие и жените.