Интересен е обичаят „Ходене на росен”. Вярва се, че росенът цъфти срещу Спасовден, затова още от вечерта болните отиват на места, където расте росен. Лягат на земята, а до тях оставят на нова кърпа специално приготвен хляб, ядене и паница с вода. На сутринта по това какво има в паницата или върху кърпата се гадае за бъдещето. Донесените неща остават на поляната. С надеждата да оздравее, болният може да изпие водата от паницата и да се отъркаля в росната трева.

В събота се прави Черешова задушница.

Близък до Спасовден е обичаят „Русалска неделя”. Чества се през седмицата след Спасовден. Вярва се, че през Русалската неделя идват русалии, които са вредни духове и сили. Строго се спазват следните забрани: жените не мажат, не предат, не тъкат, не перат (с изключение на дрехите на малките деца), не се спи през деня и особено на открито в полето. Къщата се разхвърля, а със себе си хората носят орехова шума, пелин или лепка за предпазване.

За лекуване от русалски или самодивски болести по селата ходят дружини от калушари. На някои места ги наричат русалци или русалии. Дружината се води от ватафин, който познава чародейните билки, заклинанията и магиите против болестите. Знанията на ватафина се предават по наследство само по права мъжка линия. Ватафинът си избира останалите участници, които трябва да отговарят на следните изисквания: да са физически здрави, много пъргави, честни, психически издръжливи, да умеят да пазят тайни. Ватафинът обучава избраните калушари, които най-често са седем на брой. Събират се на определени от ватафина места и репетират танци и движения в точно определен ритъм, най-често на песента „Флоричиката”. За Русалската неделя ватафинът приготвя бяло ленено знаме, в четирите краища на което зашива определени лековити билки. Ватафинът има специална тояга, на която в двата края и в средата са поставени определени билки. Тоягата е от явор, ясен или дрян. Цялата е нашарена и на места е окичена с метални дрънкалки. Посветените в тайните калушари полагат особена клетва пред ватафина, след което получават русалска тояга. Калушарите поставят на калпака си венец от лековити билки, на цървулите железни бодли, а около глезена си завързват малки звънчета. Дружината носи ново гърне с ненапита вода и нова паница с оцет и накълцан чесън. Калушарите обикалят селата през Русалската неделя и играят около болните на точно определени поляни. Танците около болните са различни, под съпровода на специални русалийски мелодии, изпълнявани най-често на кавал в много буйно темпо. Уловени в кръг, калушарите играят около легналия върху черга на земята болен. Отначало танцът е по-кротък. Играчите периодично подхвърлят болния с чергата нагоре, а ватафинът го разтрива, надвесва знамето над него, изрича заклинания и му дава да пие от паницата с оцета и чесъна. Калушарите отново играят наоколо и го прескачат три пъти. В определен момент играта достига кулминацията си, танцът става извънредно буен. Най-старият от калушарите счупва с тоягата си гърнето, така че водата да изпръска и играчите, и болния. Болният скача и побягва, а един или двама калушари падат в несвяст, поели болестта от болния. Ватафинът и останалите играчи се заемат да ги свестят. В неделя калушарската дружина играе последния танц в двора на ватафина около знамето. След това всичко се прибира и дружината сяда на обща трапеза. Вярва се, че игрите на калушарите прогонват болести и донасят много плод по ниви, лозя и градини.