Според Евангелието на Лука малко преди раждането на Иисус майка му Мария, заедно със съпруга си, дърводелеца Йосиф, потомък на Давидовия род, отиват от Назарет във Витлеем – родното място на Йосиф. Тогавашният римски император Октавиан Август издал заповед за цялостно преброяване на населението в империята. Всеки трябвало да се запише там, откъдето е родът му. Мария и Йосиф не могли да намерят място в странноприемницата и били принудени да се подслонят в една пещера извън града, където пастирите затваряли овцете. В мига на раждането на Иисус в небето пламнала необикновена светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири били и първите хора, които се поклонили на Иисус. Младенецът Иисус бил посетен и почетен и от трима източни царе, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото на събитието звезда. Раждането на Иисус Христос слага начало на ново летоброене.

На Рождество Христово имен ден имат всички, които носят имената Христа, Христо, Християн, Христиана, Кристиан, Кристияна, Христина, Кристина.

Вечерта преди Коледа се нарича Бъдни вечер. Събира се цялото семейство. Обстановката е празнична. Началото на вечерта се поставя с разчупване на питата с късметите. Всеки търси своя късмет, за да знае какво го очаква през годината. По традиция първото парче се отделя за дома, второто – за Богородица. Следва раздаване на парчетата, като се почне от най-възрастните до най-младите и децата. Питката се чупи от стопанката, тази, която я е месила. Най-желан късмет е парата. Освен нея късметите в питката трябва да са толкова, колкото са хората на трапезата и парчетата за дома и Богородица. Празничната трапеза е изцяло от постни ястия. Xлябът, наречен „бoгoвицa”, ce пpигoтвя пo нeoбичaeн нaчин – с „мълчaнa вoдa”, и се украсява c фигypĸи oт тecтo, cимвoлизиpaщи бoгaтия ypoжaй – c житни ĸлacoвe, cлънцe, птици, дoмaшни живoтни и пp. Приготвят се и специални краваи за коледарите. Трапезата се оставя нераздигната. През нощта срещу Коледа огънят не бива да угасва. В огнището гори специално приготвено дърво от дъб, наречено „бъдник”. От него се оставят въглени и пепел за цяр през годината. През тази нощ се гадае за берекет, здраве, късмет, съдба, любов и задомяване. След полунощ из селото тръгват ергените коледари. Те обхождат цялото селище и влизат във всеки дом да благословят за благополучие, плодородие и добруване на къщата. Там, където влязат коледарите, с тях влиза и доброто. Една от на-разпространените коледарски песни е:

Сутринта всички хора, празнично облечени, ходели на църква, след което на селския мегдан се извивало хоро, играно от малки и големи.

На този ден семействата взаимно си гостуват. И ако празничната софра на Бъдни вечер е от постни ястия, на Коледа трапезата е месна и не се вдига през целия ден. Приготвят се обредна прясна пита, баница с месо или сирене, печен черен дроб, пастърма, зеле с кървавица, свинско с праз, печена кокошка, свински кебап. Преди обед на този ден се коли прасето, угоявано специално за Коледа.

Коледа се празнува три дни.