ЛАЗАРУВАНЕ
Лазаруването е български обичай, който се практикува на християнския празник Лазаровден, в събота преди Връбница. В лазаруването участват само девойки. Лазарките обикалят полето и къщите, играят и пеят песни за любов и женитба, за плодородие, здраве и семейно благополучие.
Характерно е обредното облекло на лазарките – невестинско празнично облекло, което обикновено е взето назаем от млади невести. В ръцете си носят цветя – теменужки, здравец, иглика, кукуряк и клонки от плодни дръвчета.
Лазарските песни се пеят само на Лазаровден. На самия ден, събота преди изгрев, лазарките се събират рано на уреченото място (най-често на висок баир) и запяват. След изпяването на песента лазарките тръгват по махалите и обикалят къщите в селото. Лазарките пеят песни за всеки член от семейството. Първо пеят за домакина, който ги дарява с пари. Пеят се песни за домакинята, за мома и ерген, за женитба, за малко дете, за млада невяста. В много от къщите даряват лазарките най-често с хляб и сол, плодове, мед, яйца, орехи и дребни сладки. Лазарките играят в кръг, под такта на песента. На лазарките се дават пари, които те разделят по между си. Още същата вечер лазарките връщат дрехите на невестите.
Едни от най-разпространените лазарски песни са „Лаленце се люлее”и „Ой, Лазаре, Лазаре”:
Лаленце се люлее на зелена ливада. Не е било лаленце най е било детенце. Очите му са звездици лицето му е трендафил. Как си кротко играло, тъй си кротко заспало. Майка му го будеше: Стани, стани, детенце, да си видиш лазарки, как играят и пеят, шити поли развяват, жълти чехли потропват.
Ой, Лазаре, Лазаре, що побърза, чи дойде. Нищо не ми й гутово, нищо не ми й прибрано.
Ой, Лазаре, Лазаре, що побърза, чи дойде. Чехлите ми в чехларя, гривните ми в златаря.
Ой, Лазаре, Лазаре, що побърза, чи дойде. Ризата ми в крусното, сукманя ми в руното.
