ИГНАЖДЕН
В християнския календар Игнажден е денят, в който се почита паметта на свети Игнатий Богоносец. Чества се на 20 декември. Обикновено с Игнажден започват коледните празници. В Източна България на този ден е първата коледна вечеря. Трапезата е изцяло постна.
Празникът е свързан с календара на древните българи. Според него денят на зимното слънцестоене бил "отделен" ден – не бил включен към някой месец или седмица. Денят след него се е смятал за начало на новата година. След покръстването на българите през ІХ век към този празник е прикрепено честването на св. Игнатий и празникът е преместен на 20 декември.
Именици на този ден са: Игнат, Игнатий, Игнатка, Искра, Искрен, Игнасия, също и Пламен и Огнян и техните производни: Пламена, Оги, Огняна.
Най-характерен за празника е обичаят „полазване“. От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден, се гадае каква ще бъде и следващата година. Ако „полазникът“ е добър, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко.
Когато полазникът влезе в двора, той поздравява с новата година и преди да влезе в къщата, взима от дръвника някоя пръчка. С нея разбърква огнището и пожелава: „Колко искрици, толкова яренца (агънца, теленца, кончета …)“. В много села полазникът най-напред сяда върху донесените от него пръчки или слама и поседява така известно време. Това се прави, за да мътят квачките през годината и да дойдат по-скоро годежници, т.е. момци за момите.
След това на полазника дават сито с пшеница и с него той поръсва из къщата, като благославя: „Да се роди дето рало ходи; дето ходи и не ходи!“.
За благословията на полазника се дава пшеница и сушени плодове – за плодородие. Може да го даряват още и с риза, кърпа, чорапи и др.
Много пъти къщата се спохожда от някои домашни животни. Народът посреща такива полазници с радост и благодарност. На животното се дава хляб за подарък, а неговото посещение се смята за добър знак.
На този ден който от стопаните излезе пръв от къщата, задължително когато се върне трябва да внесе пръчки, които слага зад вратата. След това стопаните замесват тесто за колаци. От замесеното тесто откъсват малко и на някоя греда правят от него кръст – да бяга всяко зло. Правят толкова колаци, колкото са членовете на семейството.
Преди изгрев жените измитат комините и изхвърлят саждите заедно с метлата, а след това посипват от каденото жито и пепел около къщата. Това правят за предпазване от магьосници, които обират чуждото благополучие.
Вярвания, свързани с Игнажден:
- Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша.
- Ако вали дъжд, през април ще има дъждове и плодородие.
- Добре е, ако на Игнажден, а също и по Коледа, вали сняг.
- Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие.
- Времето през следващите 12 дни на месеца – от 20 до 31 декември – показва времето през 12-те месеца на идващата година (например 20 декември определя какво ще е времето през месец януари).
- Не бива да се изнася нищо от къщата – най-вече огън, жар или сол – за да не излезе берекетът.
- Не се иска и не се дава нищо назаем.
- Не се става от трапезата по време на ядене.
- Не се шие и плете.
- Не се вари боб, за да не бие градушка.
- Не се пере, за да не налети болест.
- Не е добре, ако се зачене дете на Игнажден.
- Бременните и нераждалите не трябва да работят, за да родят лесно.
- Не се местят кошери, иначе пчелите ще бягат.
- Мъжете не впрягат добитъка, за да бъдат животните здрави и пъргави през цялата година.
