Празникът официално е учреден през 1880 г. от княз Александър I Батенберг.

През 1946 г. комунистическото управление прекъсва традицията на празника, обявявайки го само за „Ден на пастира“. Традицията е възстановена през 1993 г. с постановление на Министерския съвет.

На този ден Българската православна църква чества деня на свети Георги Победоносец – мъченик за християнската вяра, загинал през 303 година.

Гергьовден е най-празнуваният имен ден в България след Ивановден, отбелязва се от около 180 хиляди души. Празнуват имениците Георги, Генчо, Гергана, Гинка, Ганка, Ганя, Ганчо и производните им имена.

С Гергьовден започва лятната половина на стопанската година. Свети Георги се счита за повелител на пролетната влага и плодородието, той отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята, покровител е на земеделците и най-вече на овчарите и стадата. Празникът е много древен, днес все още няма пълно единство в мненията за произхода му. Според някои автори той идва от тракийска древност, има и хипотези, че следите му се губят в далечното минало на древните българи.

На този празник се извършват редица обредни практики и ритуали, целящи осигуряването на здраве за хората и плодородие на нивите и животните.

В нощта срещу празника хората отиват на някоя ливада или поляна, където се търкалят в утринната роса, защото се счита, че по това време на годината всичко е „повито с блага роса“. На някои места само ходят боси по росата или си мият лицето и ръцете с нея, а другаде събират росата и пият от нея. Къпането в росата се прави от хората, за да са здрави и да не ги боли кръст през годината. На други места събират росата и я носят в къщите си. Вярва се, че събраната по Гергьовден роса има особена лечебна сила.

Освен „къпането“ в роса се практикува и къпане в реки и извори. Съществува и обичай да се носи вкъщи вода. На някои места това става в пълно мълчание (т. нар. „мълчана вода”), след което с нея се замесват обредни хлябове.

Хората вярват, че дъждът на Гергьовден е особено плодоносен – „всяка капка носи жълтица“.

На Гергьовден рано сутринта се извършва ритуалното извеждане на животните на първата зелена паша. На този ден се прави и първото доене на овцете. Кошарата и ведрото са украсени с венци от зелени растения и пресукани бял и червен конец. Широко разпространен е обичаят на този ден овцете да се захранят с обреден хляб, приготвен от жените. Също така на Гергьовден става първото вкусване на мляко и млечни продукти през годината.

В цяла България е разпространен обичаят на Гергьовден да се коли агне. Обикновено агнето се пече цяло, като след изпичането се носи в църква, за да се освети, или ако се пече на общоселската трапеза, свещеникът или стопанинът го прекадяват на място. Празничната трапеза се прави извън селището, някъде на зеленина – обикновено при оброчище, до параклис или манастир. След като трапезата се освети, на нея се носят опечените агнета, обредните хлябове, прясно издоеното мляко и подсиреното от него сирене и другите храни. На този ден за първи път през годината се яде пресен чесън, който задължително присъства на трапезата.