ЕНЬОВДЕН
Еньовден (Яневден, Яновден, Иван Бильобер) е празник в българския народен календар, който се чества на 24 юни всяка година. На същата дата източноправославната християнска църква чества Рождение на св. Йоан Кръстител. Оттам идва и името на народния празник – Еньо или Яне са кратки форми на Йоан (Иван). Първоначално празникът съвпадал с лятното слънцестоене, което е на 21/22 юни, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на Слънцето и култа към него. Празникът е известен и със старобългарското си име „Летен Игнажден”. Задължителен е обичаят за масово къпане. В Украйна празникът е известен с името Ивана Купала (Купайла). Също има задължително огън, който се прескача, а около него се танцува. Също както в България, се берат билки и се смята, че те имат най-голяма сила именно през тази нощ.
Според народа точно по изгрев на Еньовден всеки трябва да се обърне с лице към Слънцето и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.
Вярва се, че на този ден Слънцето се окъпва в изворите, реките и езерата и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада, е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.
Смята се, че на Еньовден различните билки и треви имат най-голяма лечебна сила, особено по изгрев. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрева на Слънцето. Жените – баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ – за всички болести и за „болестта без име”.
На Еньовден се празнува и обичаят „Еньова буля”. Всички моми се събират в една къща и там обличат едно малко момиче като булка: с дълга бяла риза и червена връхна дреха. Забулват го с червено було. На главата му поставят сребърна пара и венец от еньовче. Една мома вдига Еньовата буля върху раменете си и цялото шествие започва да обикаля селото, нивите, градините, кладенците и чешмите. През цялото време момите пеят еньовденски песни. С тази ритуална обиколка те искат да измолят от св. Еньо здраве и плодородие.
