Константин (който в края на живота си приема монашеското име Кирил) и брат му Методий са родени в гр. Солун. Баща им по произход е от български болярски род, който в края на VІІІ век се преселил от Плиска в Солун. Майка им по произход е от южните славяни. Константин завършил най-престижното учебно заведение за онова време – Магнаурската школа, която се намирала в столицата на Византия. Константин се прочул със своята мъдрост и задълбочените си познания по история, литература, философия, граматика, теософия, логика и риторика. Затова навсякъде започнали да го наричат Константин – Философ. През 855 г. Константин се оттеглил в манастир, където след дълъг и усилен труд той създал знаковете на нова писменост, която била наречена „глаголица.” В буквален смисъл думата глаголица означава „знаците, които говорят”. Двамата братя създали и нов език, наречен „българославянски”, който бил съставен на базата на българския език (говорен по него време) и на едно от наречията на южните славяни. Освен това Константин и Методий създали и граматика към новия българославянски език. Глаголицата, българославянският език и граматиката към него били създадени специално, за да бъдат ползвани като свещен език при разпространението на християнството на Балканския полуостров. Основната цел била българите, чиято държава била най-голямата в Югоизточна Европа, и групата на южните славяни да бъдат официално приобщени към християнските държави. Константин и Методий, заедно с техните ученици, се заели да преведат на новия българославянски език цялата християнска свещена и богослужебна литература. През 862 г. двамата братя получили мисия от византийския император да разпространят писмеността и езика сред западните славяни в Моравия. Там обаче те срещнали силен отпор от свещениците от католическата църква. Константин и Методий и техните ученици били преследвани, арестувани и измъчвани от местната църковна и светска власт. През 886 г. в България пристигнали част от най-добрите ученици на Константин и Методий. Те били официално приети в столицата Плиска от княз Борис І. По това време в България християнството вече било прието за официална религия и във всички главни градове се създавали условия за развитие на просветителска и книжовна дейност. Така с помощта на учениците на Константин и Методий и със съдействието на българските владетели княз Борис І и цар Симеон І в България били създадени няколко големи образователни центъра. Постепенно българославянският език от свещен и богослужебен се превърнал и в книжовен език, който започнал да се използва за нуждите на образованието, културата, в държавната администрация, а също и при всекидневното общуване. Постепенно чрез богослужебната литература езикът бил разпространен и сред съседните на България народи.

Писмеността глаголица се е употребявала в цялата българска територия до началото на ХІІІ век. Най-разпространена е била в южните и югозападните български области във връзка с разгърналата се просветителска и книжовна дейност на Охридската школа. Глаголицата постепенно била изместена от кирилицата, създадена в Преславсата краснописна школа в края на ІХ век. Кирилицата по устройство била по-опростена и по-лесна за усвояване. В известен период книжовниците ползвали и двете азбуки.

През X век България се превърнала в един от центровете за разпространяване на християнската религия в Европа. Сред източните славяни християнството започнало да прониква през ІХ век. През 988 година киевският княз Владимир Велики приема християнството като официална държавна религия. За разпространението на християнството са изпратени свещеници и книги от България. Така Киевското княжество става първата държава на източните славяни, в която намира добър прием и се утвърждава глаголицата, а след това и кирилицата. След обединяването на Киевското и Новгородското княжества българославянският език се разпространил чрез християнските богослужения и сред други славянски племена.

На базата на българославянския език е възникнал и т. нар. „черковнославянски език”, който широко се разпространил като език за черкуване сред южните и източните славяни.

Делото на двамата братя просветители има световно значение. Писмеността и езикът, които те създали, са признати от папа Адриан ІІ през 867 г. за свещени и са четвъртият език и писменост в света, на които може да се извършват християнски богослужения.